БЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЯ- Семейни Констелации с Румен Янкулов
2-дневна терапевтична група с Румен Янкулов
Кога: 8-9 май 2021,
Събота, 8ми май: 14:30-20:00 ч.
Неделя, 9ти май: 10:00-19:30 ч.
Колко: 240/200*лв
При пълно заплащане до 28ми април
Максимален брой участници – 20.
За информация и записване:
Боряна Пеева:
0898 696963

balipieva@gmail.com

Тотка Христова
(Дева Амина)

aminatotka@gmail.com

0899134162
Светлана Ленева:

suleneva@yahoo.com

0878 488979

Да възразяваш и да си в реакция към това, което не ти харесва, в модерната ни култура се счита за знак и проява на будност, кураж, отговорна позиция и действие, възприема се като знак на достойнство, а също дава много усещане за лична значимост, като често и поставя човек в превъзходна позиция над другите.
Реактивността има и друга страна. Тя често е нашият несъзнаван отговор към проектиран авторитет (по същество – от миналото), незавършено вътрешно движение към нещо, което не сме могли да вземем, да „смелим” по-рано в живота си, понеже не сме имали силата, куража, капацитета за това.
Има и още нещо по темата и то е основният интерес на настоящото събитие – много хора, принципно, не са в съглание с характера и обстоятелствата на собствения си живот и със съдържанието на своята история (лична и колективна), дори когато твърдят обратното.
Мнозина хранят възражения (гласни, негласни, а често и несъзнавани) към своите родители и контекста, в който този живот е стигнал до тях. Това, на нивото на Душата, рефлектира като отхвърляне, с което обричат себе си на един нестихващ и изтощителен вътрешен конфликт, отнемащ всяка възможност за душевен покой.

Те живеят с фантазията, че един различен „по-добър” живот е правилният за тях живот и дори им се полага. В такава позиция липсва не само разбиране и скормност, но и няма място човек да възприеме мотивирана позиция на израстване. Животът се превръща в схватка за отвоюване, а в реалността повече прилича на борещ се за оцеляване удавник.

Идеята на този практически семинар е да се вгледа във фоновите ни нагласи към живота, да помогне на равносметката ни за това какво е в нашите ръце (или може да зависи от нас при определени обстоятелства) и това, което е прекалено голямо, бидейки зададено от живота, с което човек може само да се съгласи или да бъде свидетел на собственото си крушение.
Това, да си в съгласие с живота, не е пораженческа позиция, а такава на виждане, тоест интелигентност.
Разбира се, нужно е да можеш да отсееш какво е същностно добро за живота в теб и чрез теб, кое изгражда сила и кое просто служи на удобството (на инерцията и несъзнателността).
Смирението и примирението нямат нищо общо. Първото е следствие на ясно виждане и базистна човешка адекватност, а второто – просто реакция на безсилие и отказ от жизнеутвърждаваща нагласа.