За Стойността и Достойнството – Семейни констелации с Румен Янкулов
2-дневна терапевтична група с Румен Янкулов
Кога: 16-17 ноември 2019,
Събота, 16ти ноември: 14:30-20:00 ч.
Неделя, 17ти ноември: 9:30-19:30 ч.
Къде:Частно СОУ АРТИС, София, жк Младост 2, бул. Андрей Ляпчев 72, до метростанция „Александър Малинов“
Моля, вижте на картата точното място!
Колко: 220лв
Максимален брой участници – 28.
За информация и записване:
Румен Янкулов:
(Ананд Румен)
0899 134 162, 0889 94 88 25

rumen@familyconstellations.bg

Тотка Христова
(Дева Амина)

aminatotka@gmail.com

(след 7ми март)
087 9803377
Светлана Ленева:

suleneva@yahoo.com

0878 488979

Себестойността е същностнo качествo, с което всеки един от нас идва на този свят, макар че съзнателното му преживяване (или неговата липса) стига до нас много по-късно. То е събирателно качество, мерило за нашата цялостност.
За повечето от нас, още в детските ни години, преживяването на собствената ни стойност е било дълбоко наранено. По много начини – чрез вербални и невербални послания, чрез агресия, манипулативност, сравняване, неглижиране и др., идващи от значимите фактори в средата ни на израстване, и особено от нашите родители. Повечето от нас, много рано в живота си, започват да се съмняват в стойността на това, което са и са готови лесно да направят компромис с истината си (т.е. да предадат достойнството си) в името на фалшивата монета, наречена одобрение, и евтино (привидно) да „купят“ от родителите си техните представи за това, какви е правилно да бъдат. Цената е много висока, разбира се – губим доверие както в себе си и собствените си възприятия, така и в тези, които ни служат за ролеви модели. При все това, нашата ценност и смисъл (в повечето случаи – несъзнавано) биват ориентирани към това да направят някого (разбирайте родител) щастлив или поне да го спасят от нещастието му. Абсурдна ситуация, но за детето, което живее в нас, през призмата на ествествения му егоцентризъм, изглежда, че такава кауза оправдава и остойностява жертването на чувството за лекота и преживяването на свобода, принадлежащи му по природа. Ситуацията става още по-сложна, не само поради зависимостта на детето от родителите и, съответно, неизменното чувство на естествена безпомощност и непоносим страх от отхвърляне, когато стандартите на родителите са заобиколени или прескочени, но и поради могъщия копнеж на детето (разбирайте всеки от нас) да спаси/промени съдбата на важните за него хора към по-лека, което се проявява чрез феномена на „магическо мислене“, даващ на детето въображаеми „правомощия“ и „свръхсили“, а понякога и фантастично преживяване на всесилие. Всяко дете иска и има нужда да се чувства значимо за родителите си и повечето деца са готови да се откажат (несъзнавано) от правото си на щастие в замяната на чувството на важност. Както виждаме в работата с метода Семейни Констелации, повече от често, децата са склонни да страдат, да нараняват себе си и, дори, да пожертват живота си в името на това да бъдат лоялни към ценностите или съдбата на своите родители. Много е трудно, почти невъзможно всъщност, децата да си позволят щастие в семейнство на нещастни/страдащи родители. Много често децата поемат върху себе си тежести и отговорности, несъразмерни с възрастта и позицията им в семейството, усещат го като да трябва да пазят своите родители и с това губят връзката си със същностните качества и ролята си на деца.
Да сме свързани с преживяването на достойнство е функция на това да преживяваме и виждаме себе си на мястото и в обстоятелставата, които животът ни отрежда. Достойнството не е атрибут на силните, а на тези, които стоят на мястото си, в съгласие с големината на това, което срещат. Достойнството винаги ни докосва, стига да гледаме с верните очи. То е и в сълзите на болката на малкото дете, и в преживяването му на безпомощност, в смирението на сгрешилия, плащащ цената на провинението си и носещ със себе си тежестта на своята вина; достойнството е в болката на майката, загубила деца, но оставаща с отворени обятия към живота в очакване на следващия си възможен шанс; достойнството е позицията на болния или недъгавия, готов да получи помощ, но неприемащ съжалението на никой. Достойството е в силата на партньора, готов да остане, готов да си тръгне, готов да посрещне неизвестността, но не и да манипулира с вкопчване, отхвърляне, прощаване, ултимативност, заплаха или самонараняване. Достойно е когато знаеш, че съжаляването (на някого) ограбва човека, „спасяването“ е унижаващо, героизмът е детинска надменност, демонстрацията на сила е криене на слабост, а живеенето в надяване и фантазии е отказ да срещнеш силата си. Достойнството е в това да направиш живота си достояние на своята съдба, да отстъпиш от слагането на условия, от претенцията и самосъжалението.
Горните теми са фокусът на изследване на настоящата група.